Салата „Цезар” в уонтон купички – атрактивна рецепта за ресторанти

Салата „Цезар” в уонтон купички – атрактивна рецепта за ресторанти

2020-09-15

Тъй като посветихме месеца на страхотната фюжън кухня, предлагаме ви първата от нашите специализирани рецепти. Това е смесица от класическата салата „Цезар” и източните уонтон кори, от които се приготвят малки купички.

 

Класическата салата „Цезар”

Самата салата „Цезар” е авторско ястие, което се приписва на Цезар Кардини – италианец по произход, който държи редица ресторанти в САЩ и Мексико. Смята се, че той я е създал от подръчни продукти, останали в кухнята на ресторанта му в началото на 20 век. Салата „Цезар” също може да се приеме за фюжън ястие дотолкова, доколкото съдържа в себе си италиански, английски и американски продукти, смесени по съвсем нов начин.

Всички познаваме основните съставки: маруля, зехтин, чесън, сос „Уорчестър”, лимонов сок, пармезан, крутони. Но вариациите на тази салата днес са много – както в продуктите, така и в дресинга към салатата. Така днес в една салата „Цезар” може да има и дижонска горчица, аншоа, печени пилешки хапки, рохки яйца, бекон или друг тип зелена салата.

 

Салата „Цезар” в уонтон купички – уникално предястие

Всичко е по-вкусно и кокетно, когато е в миниатюрна форма! Тези малки купички със салата „Цезар” се правят с помощта на уонтон кори, които се пекат до златисто и стават съвършено хрупкави само с леко напръскване със зехтин. И ето ви наистина бърз и атрактивен апетайзер от модерната фюжън кухня!

Уонтон купичките остават хрупкави и след сервирането на салатата. Това се дължи на гъстия дресинг за салата „Цезар”, който се задържа в продуктите и не попива по дъното на купичките.

Добрата новина е, че уонтон купичките се пекат десетина минути, но остават хрупкави в продължение на дни, ако ги съхранявате в херметически затворен съд. Така че лесно можете да приготвите като заготовка и да имате постоянна наличност от готови купички.

Дресинга към тази рецепта също можете да приготвите предварително и да държите в хладилник ден-два. 

Можете да използвате оригиналната салата „Цезар” в уонтон купички и като предястие, и като атрактивна гарнитура към основно ястие. 

 

Рецепта за салата „Цезар” в уонтон купички

Продукти (за 12 купички):
12 кори уонтон (вижте рецептата в края)
2 ½ чаши маруля, нарязана на тънки ивици
1 чаша варено пиле, нарязано на малки кубчета
1 ½ резена бекон, нарязани на малки кубчета
¼ чаша хляб, нарязан на малки кубчета (за предпочитане стар)
2 супени лъжици пармезан, прясно настърган
сол
зехтин (спрей)

За дресинга:
1 скилидка чесън, смляна
2 филета аншоа
2 супени лъжици пресен лимонов сок
1 ч. л. дижонска горчица
1 ч. л. сос „Уорчестър”
1 чаша майонеза
½ чаша прясно настърган пармезан
мляко (за регулиране на консистенцията)
¼ ч. л. сол
черен пипер

Приготвяне:

Загрейте фурната до 180 градуса. Поставете уонтон корите една по една в дупките на форма за мъфини със стандартен размер, като ги оформите като купички. Напръскайте леко всяка кора със зехтин. Печете 8 до 12 минути, докато станат златисти и хрупкави. Извадете от фурната и оставете да се охладят.

Загрейте малък тиган с незалепващо покритие на силен огън. Напръскайте със зехтин, добавете бекона и запържете до хрупкавост, след това извадете и отцедете върху домакинска хартия.

Върнете тигана на котлона, намалете котлона до средна температура и напръскайте отново със зехтин. Добавете кубчетата хляб. Разбъркайте, за да покафенее равномерно. Извадете мини крутоните от тигана, поръсете с щипка сол и оставете настрана.

Поставете всички съставки (без млякото) за дресинга на салатата „Цезар” в блендер или кухненски робот и разбъркайте до гладка смес. Ако ви се стори прекалено гъста, добавете малко мляко, за да регулирате консистенцията.

Сложете в голям съд марулята, пилето и бекона с 6 до 8 супени лъжици дресинг (в зависимост от това колко искате да използвате) и разбъркайте внимателно, за да се комбинират.

Разпределете салатата в уонтон купичките, поръсете с крутони и щипка пармезан.

Сервирайте веднага.

 

Рецепта за уонтон кори

Ако нямате готови уонтон кори, направете ги сами – стават съвсем бързо и лесно. 

Омесете твърдо тесто от 2 чаши брашно, 1/3 чаша студена вода, 1 яйце и ¼ ч. л. сол. Ако сместа е твърде суха, добавете 1-2 лъжици вода.

Разделете тестото на 2 топки . Покрийте ги с фолио за 10 минути. 

Разточете квадрати с големина около 21x21 см. Нарежете всеки квадрат на 9 по-малки или оформете кръгове.
Наредете корите една върху друга, като между тях сложите фолио. Съхранявайте ги във фризер.

Когато ви потрябват, извадете и изпечете нужното количество.

Фюжън кухня в ресторанта – майсторлък или нож с две остриета

Фюжън кухня в ресторанта – майсторлък или нож с две остриета

2020-09-03

В поредицата ни „Рецепти от цял свят” този месец е посветен на стила фюжън кухня. Той е все по-популярен и се смята за доста нов, макар на практика да съществува от хилядолетия.

Фюжън кухня (fusion cuisine, fusion cooking) е стил, който съчетава контрастиращи традиции и техники в едно единствено ястие. Това „омесване” на храни позволява на готвачите да експериментират и им дава пълна свобода при изследването на комбинирането на вкусове и текстури. Но точно това е причината в тази кухня най-много да личи майсторлъка на истинския, класен шеф.

Защо стилът фюжън кухня е толкова популярен

Популярността на този начин на приготвяне на храна се дължи преди всичко на възможността да се вземе по нещо хубаво от много традиции. Така в едно ястие се съчетава най-доброто от две или дори повече кухни.

От друга страна, фюжън дава възможност на истинските творци да създадат ястие, което да ги отличава от конкурентите, ястие, което с гордост да нарекат свое лично творение. Така те могат да придадат отчетлива и запомняща се идентичност на цялостната кухнята на заведението.

От трета страна, когато използват похватите на фюжън кухнята, шеф готвачите могат да обогатят менюто по изискани и интересни начини, с ястия, заради които ценителите на добрата кухня да се връщат отново и отново в ресторанта.

В една фюжън кухня обикновено се сливат вече познати храни, а резултатът е неочаквана визия и вкус. Може да се видят например пудинги в стил бурито, или българска мусака с пикантни индийски подправки, или пица тако. Съвсем скоро ние също ви предложихме подобна рецепта – суширито, комбинация между суши и бурито. 

Факт е, че за традиционалистите ястията от една фюжън кухня биха изглеждали малко като Франкенщайн. Но в действителност те се оказват бърз начин да се привлекат тълпи от клиенти. Оригиналните комбинации от любими вкусове, съчетани с оригинална презентация, карат днешните младежи първо да снимат и публикуват в социалните мрежи чиниите си, преди да посегнат към тях. А това винаги е добра реклама за един ресторант.

Произход на стила фюжън кухня

Всъщност в цялата история на човечеството е имало сливане на различни кулинарни традиции. Пътешествениците от векове обменят и комбинират знания за храната, рецепти и подправки. Може да се каже, че една от най-старите фюжън рецепти е довела до появата на тестените изделия, за които се смята, че са потомци на китайската юфка, донесена в Европа през 13 век от италианците. Класическата английска риба с чипс също е стар фюжън – съставките произлизат от еврейската, френската и белгийската кухня. 

Твърди се, че един от първите ресторанти за фюжън кухня в света се намира в Макао, Китай, където комбинация от кантонски вкусове, маслини и чоризо от Португалия датира от около 450 години.

Съвременна фюжън кухня

В наши дни на световната ресторантска сцена все по-ясно изпъкват няколко популярни стила фюжън кухня. 
Готвачите в азиатските ресторанти в Европа и Америка често вмъкват в традиционните си местни рецепти продукти и подправки от европейската и американската кухня. Целта е крайният продукт да е по-близък до вкуса на клиента и по-лесно възприеман от него. Така в някои от предлаганите ястия може да има елементи от френската, италианската, мексиканската и други кухни. 

Освен всичко останало, азиатските готвачи все по-често смесват традиции от различни азиатски държави – китайска с японска, японска с корейска и т.н. 

Калифорнийската кухня също се счита за фюжън кухня. Тя е вдъхновена от Италия, Франция, Мексико, Източна Азия.

Филипинската кухня също понякога се нарича „оригинална азиатска фюжън кухня“. Тя събира местни кулинарни традиции и съставки с много различните кухни на Испания, Латинска Америка, Китай и САЩ, заради уникалната си колониална история.

Храните в Малайзия са друг популярен пример за фюжън кухня – смес между малайска, яванска, китайска, индийска, тайландската, португалската, холандската и британската кухни.

Рискове при приготвяне на фюжън кухня

Новите рецепти, които бихте съставили в стила фюжън кухня, са рискови дотолкова, доколкото са експериментални. Както всеки опит, те могат да се окажат и блестящ успех, и пълен провал. Изискват се много познания, усилия и вкус, за да се създаде едно приятно на вкус и атрактивно на вид фюжън ястие. Но истината е, че дори предварителното ви проучване за него да е задълбочено и положително, това невинаги гарантира добри резултати, щом го пуснете в менюто. Това е основната причина, поради която много от най-добрите готвачи не одобряват и дори осмиват стила фюжън. 
 

Рецепта за суши в купа с пикантна салца от плод личи

Рецепта за суши в купа с пикантна салца от плод личи

2020-08-27

В месеца на японското суши ви предлагаме втората ни специална рецепта, която можете да използвате в менюто на ресторанта си. Това отново е малко по-нестандартна рецепта за суши в купа, което става бързо, вкусно е и е атрактивно заради цветовете и начина на сервиране. И, разбира се, е съвсем здравословно. Така че едва ли ще намерите клиент, който да не го хареса.

В това суши в купа има класически съставки: кремообразно авокадо, солена сьомга, ориз. Но и нещо малко по-екзотично – салца от личи, която придава страхотен аромат и пикантност на всичко. Получавате пълната вкусова гама на едно перфектно суши с един малък плюс – не е задължително готвачът да владее добре техниката на приготвяне на малките рулца, поднасянето в купа гарантира винаги съвършен вид на ястието.

Ето и рецептата.

Рецепта за суши в купа със салца от личи

Продукти (за 2 порции)

За сьомгата:
250 г сьомга за суши,
1 с. л. тъмнокафява захар
1 с. л. светлокафява захар
1 с. л. сол

За ориза:
185 г ориз за суши
250 мл вряща вода
1 супена лъжица оризов оцет
1 супена лъжица захар
0,5 с. л. сол

За сервиране:
1 бр. авокадо
2 бр. лайм
6 бр. личи
1 зелена люта чушка
шепа пресен кориандър
1 ч. л. семена от черен сусам
соев сос

Приготвяне на суши в купа

Време за приготвяне: 25 минути

Смесете двата вида захар и солта в плик, сложете вътре сьомгата и внимателно разклатете пликчето, за да сте сигурни, че рибата ще има добро покритие. Оставете в хладилника, докато готвите ориза. 

Поставете ориза в сито и го изплакнете обилно със студена вода, докато от него започне да тече бистра вода. Сложете ориза в тенджера и добавете врящата вода. Върнете на котлона да ври под капак на слаб огън за 15 минути. След това го оставете да престои още 5 минути под капака. През това време внимателно загрейте оризовия оцет, захарта и солта в тиган, докато се разтворят, а после го изсипете в ориза и разбъркайте внимателно с лъжица, за да сте сигурни, че всяко зърно е покрито и лъскаво. Оставете настрани. 

Поставете тиган на силен огън и го оставете да се загрее до точка на пушене. Извадете сьомгата от торбата, измийте излишната захар и сол, подсушете с кухненска кърпа. Запържете сьомгата за около минута, така че отвън да има хрупкава коричка, но отвътре да е все още сурова. Нарежете я на малки хапки.

Сервиране на суши в купа

Напълнете малка купа с охладения ориз и я обърнете в купата за сервиране. Добавете кубчетата сьомга.

Обелете и накълцайте плодовете личи, след което изстискайте върху тях сока от 1 лайм. Нарежете зелената люта чушка и я добавете към салцата. Залейте ориза и сьомгата с нея.

Нарежете авокадото на тънки ивици. Подредете ги в купата и пръснете леко със соев сос.

Гарнирайте с кориандър, поръсете със семена от черен сусам и сервирайте.

 

Очаквайте още подбрани рецепти от цял свят, с които да разнообразите менюто на ресторанта си.

Какви мерки срещу Ковид-19 биха върнали клиентите в ресторанта

Какви мерки срещу Ковид-19 биха върнали клиентите в ресторанта

2020-08-26

Въпреки вируса, с който явно ще се наложи да поживеем още известно време, хората все повече търсят онази нормалност, която имахме допреди няколко месеца. За голяма част от тях това означава да седнат на питие и вечеря с близки и приятели в ресторант, в който обичат да ходят. И въпреки че вирусът постоянно напомня за себе си чрез маските и дезинфектантите навсякъде, възможността да се похапне готова и вкусна храна в добра компания извън къщи наистина е примамлива. Но проучванията в световен мащаб показват, че за да успеете наистина да върнете клиентите си обратно в ресторанта, към момента е необходимо да предприемете конкретни и стриктни мерки срещу Ковид-19, които да бъдат видими за всички. 

Ето какво търсят клиентите в един ресторант днес .

Ясни указания към клиентите

Нашите партньори често споменават, че посетителите в заведенията се тревожат от непознаване на правилата, които да спазват и които да гарантират собствената им безопасност по време на престоя в ресторанта. Това ги кара да се чувстват несигурни и да избягват посещението дори на открити градини. 

Няма нужда да очаквате от гостите си да имат предварителна подготовка за изискванията на органите за обществено здраве, нито да познават всички мерки срещу Ковид-19, която вие самите сте наложили в ресторанта си. Погрижете се да има как да узнаят всичко необходимо, когато пристъпят вашия праг.

Без значение какви изисквания има ресторантът ви в това отношение, те трябва да бъдат ясно съобщени. Можете да използвате социалните медии и уебсайта си, за да дадете ясни указания какво очаквате от своите гости и какво трябва да правят, за да останат в заведението и да осигуряват безопасност за себе си и за околните. Там обаче ще ги видят само постоянните ви клиенти, които следят какво се случва с вас онлайн. Затова най-добрата идея е да сложите табели на място в ресторанта с указания за правилата и начините, по които се грижите за вашите гости.

Можете да поставяте указателни табели за вашите мерки срещу Ковид-19 навсякъде, където е необходимо, например:

  • на вратата – ако имате изискване клиентите ви да стоят вътре с маски, да не превишават определен брой посетители, да питат предварително дали има свободни места, да не влизат, ако кашлят, кихат или имат хрема и т.н.;
  • на масите – според политиката си може да поставите табели за максималния брой хора, които могат да седнат, или с указания конкретната маса да не се използва, за да се спази необходимата социална дистанция;
  • до дезинфектанта на входа – с указания какво е това, кога и как да се използва;
  • в тоалетната – за да напомните как се мият ръцете;
  • на масите – с напомняне, че всичко бива дезинфекцирано след всеки клиент;
  • на масите – с напомняне, че могат да използват дигиталното меню (ако имате такова) и др.

Дори да ви се струват твърде много, тези табели ще накарат хората да чувстват, че вие се грижите за тяхната безопасност. В днешната ситуация познаването на вашите мерки срещу Ковид-19 е по-важно от идеите за естетика, на които държахме доскоро, а и винаги има начин да направите така, че указанията да бъдат стилни. В същото време клиентите ви ще бъдат спокойни, че те самите знаят как да се погрижат за себе си и за другите. И не на последно място, ще намалите объркването и конфликта между клиентите и служителите, които следят за изпълнението на вашите правила.

Спазване на задължителните мерки срещу Ковид-19

Факт е, че няма стопроцентова защита от вируса. И все пак указанията на органите за обществено здраве намаляват риска до минимум и клиентите се чувстват значително по-комфортно, когато виждат, че заведението се грижи да спазва стриктно всички мерки срещу Ковид-19. 

Със сигурност ще привлечете повече гости, ако спазвате нужното разстояние между масите, ако сервитьорите носят маски и ръкавици, ако има дезинфектанти на удобни места и безопасни начини за вземане на храна (особено при шведски маси). Мерките в кухнята също трябва да се спазват, не само когато тя е отворена и видима за посетителите.

Струпването на големи групи все още плаши хората. Въпреки че може да се изкушите да позволите на колкото се може повече клиенти да посетят заведението, такъв ход може да предизвика обратна реакция. Добре е да осигурите нужните мерки срещу Ковид-19, като допускате вътре само допустимия брой клиенти и да маркирате пътеки за вход и изход, ако предлагате бързо хранене. Ресторантите трябва да категорично да показват, че се грижат за безопасността на посетителите си преди всичко друго.

Чистота, дезинфекция и безопасност 

Редовното почистване на масите и столовете с дезинфектант е част от мерките срещу вируса. Ясно е, че клиентите ви няма как да знаят дали тяхната маса е почистена преди пристигането им. Но също така е ясно, че по време на престоя си ще видят дали и как сервитьорите почистват освободените от други клиенти маси. Имайте предвид, че безопасната и дезинфекцирана обстановка е пръв приоритет за посетителите на ресторанти в момента. Тя е по-важна дори от качеството на храната, която предлагате, и цените в менюто ви.

Едно световно онлайн проучване със заглавие One Table, проведено през май, задава въпроса какви мерки срещу Ковид-19 биха могли да предприемат ресторантьорите, за да върнат гостите си отново в заведенията. Ето какво би привлекло хората:

  • Разделени маси: 40%
  • Служители, носещи маски: 39%
  • Всички общи части да са видимо редовно дезинфекцирани: 39%
  • Тоалетните да са изключително чисти: 39%
  • Служителите да носят ръкавици: 38%
  • Да се предоставят на клиентите дезинфекциращи продукти: 38%
  • По-малък капацитет на заведението: 36%

С малко по-нисък процент се нарежда и желанието да се намери начин да се избягва максимално допирът до врати, подправки, менюта и др. От тази гледна точка може да се помисли за инсталиране на автоматични врати, създаване на дигитални менюта, инсталиране на автоматични дозатори за дезинфекция като част от адекватните мерки срещу Ковид-19. 

Обмислете и някои допълнителни ограничения, свързани с хигиената и безопасността, например да не допускате в заведението хора, които кашлят, кихат, имат хрема и т.н. Това ще накара останалите ви гости да се чувстват още по-сигурни.

Външни пространства

У нас по-голямата част от посетителите на заведенията все още отказват да влязат в затворените зали. Ако има начин да осигурите настаняване на гостите си на открито, направете го. Може да помислите и за начини да сложите на терасите подвижни прегради, за да можете да ги използвате и в по-студените месеци.

Разбира се, това не отменя спазването на всички мерки срещу Ковид-19, както и съветите, които ви дадохме по-горе.

Как се прави суши – всички тайни на любимото японско ястие

Как се прави суши – всички тайни на любимото японско ястие

2020-08-23

Добре дошли в месеца на японското суши в Меню Мода! В следващите редове ще ви разкажем каква е драматичната история на ястието и какви са онези тайни на японското суши, които трябва да използвате в своя ресторант, за да накарате гостите си да се връщат отново и отново.

Първото нещо, което трябва да знаем е, че „суши“ не означава „сурова риба“. Всъщност е име на ястие от ориз с оцет, сервиран с различни пълнежи и гарнитури, което може да включва и сурова риба. Ето как се развива то в своята хилядолетна история.

Първото суши

Твърди се, че суши е възникнало в рибните полета край река Меконг  между V и III в. пр. н. е. като средство за консервиране на риба в сол. Рибата бивала изкормена, осолена, а коремът ѝ – натъпкан с ориз, който действал като консервант. После поставяли рибата в бъчва, затискали я с тежък камък, за да се извади въздухът, и след няколко месеца ферментиралата риба можела да бъде похапвана – без ориза и ако не ви пречи миризмата ѝ. Това е т. нар. нарезуши, което след векове се разпространява към Китай и други части на Азия. 

Славата на нарезуши по онова време не е добра – това е „лоша” храна, която се яде от простолюдието. Но с течение на времето става толкова разпространена, че пробива и във висшите слоеве.

Нарезуши в Япония

Нарезуши се появява в Япония през VIII век и до днес оцелява в някои видове суши. То става основно средство за консервиране на храна и всеки японски регион разработва своя собствена версия. В онези дни суши се яде по време на празници. Тук обаче рецептата се развива така, че процесът на ферментация се съкращава до няколко седмици. Освен че има по-поносима миризма, това суши може да се яде с ориза, тъй като той вече е приятно тръпчив, вместо да е горчив. 

Хайязуши – „бързото суши”

През XII век в Япония се появява оризовият оцет, който още веднъж променя японското суши. Оризът започва да се поръсва с него. 
В средата на XVII век се появява третата форма на суши – хайязуши (бързо суши), в което вече няма никаква ферментация. Оризът се поръсва с оцет, след това сушито се опакова в кутия, под резенчета варена или сушена риба и се пресова с тежест за не повече от няколко дни. С течение на времето различни префектури развиват собствени рецепти заради различните си вкусове и различните продукти, с които разполагат. В Тояма, например, суши се увива в бамбукови листа, докато в Нара се използват листа от японско дърво.

Едомаезуши

В началото на XIX хората вече имат нужда от съвсем бърза храна и така се разработва четвъртата форма на суши. Състои се от филийка варена или сушена риба, сложена върху подправен с оцет ориз, подобно на съвременните нигризуши. Разликата е, че парчетата са два или три пъти по-големи от хапките, с които сме свикнали днес. Рибата също е третирана по-различно. Преди да се сервира, всеки резен внимателно се накисва в оцет или соев сос и се покрива с дебел слой сол, така че да се осигури добър вкус и да се гарантира, че запазва рибата свежа поне известно време. Това е т. нар. едомаезуши, защото се прави с морски дарове, уловени от залива край Едо (днес известен като Токио), а за негов създател се смята Ханая Йохей.

Сушито днес

След две хиляди години развитието на хладилната техника позволява за пръв път да се използват филета сурова риба. Освен това на сцената излизат нови видове риба. Докато по-рано тлъстите риби като риба тон били отхвърляни, тъй като никога не е имало подходящ метод за тяхното съхранение, днес те могат да се сервират пресни. Това по-голямо разнообразие превръща суши в „празнична“ храна, изискана почерпка за семейството и приятелите при специални поводи.

Всички тайни на истинското суши

За да можете да предлагате истинско и качествено суши в своя ресторант, добре е да знаете кои са неговите тайни. 

Температурата на ориза

Оризът е най-важният компонент при приготвянето на суши. Всеки готвач има своя собствена рецепта за оцета. Но една от най-пазените тайни е температурата му. За да има добра текстура и вкус, оризът трябва да е с температурата на тялото. Тогава той не е жилав и се топи в устата заедно с рибата.

Качеството на рибата 

За да направите добро суши, ви е нужна наистина прясна и качествена риба. Тя трябва да има бистри очи, ярки и лъскави люспи, наситено червени хриле и твърдо месо. 

Частите на рибата

Различните части на рибата са подходящи за различни видове суши. Опашката например е предимно мускулна и е най-подходяща за сашими.

Подготовката на рибата 

Как се реже, подправя и оформя риба за нигири зависи от съдържанието на мазнини и текстурата на всеки отделен вид. Ако не е тлъста, можете да нарежете на почти прозрачни филенца. При по-тлъстите риби дебелината на филийката е по-голяма, но също така се слагат и повече подправки – два, три, дори четири пъти повече. 

Ароматите

Ароматът е решаващ при приготвяне на суши. Добре е силните аромати на рибите да бъдат добре балансирани с подправки – джинджифил, зелен лук, лимонов сок, чесън, уасаби и др.

Купата ледена вода

Ледената вода предотвратява слепването на ориза. Ако топите ръцете си в купа ледена вода, той няма да залепва по дланите и пръстите ви. Но ръката, с която докосвате листа, трябва да е суха, за да остане той приятно хрупкав.

Работата с ножа

За да създадете перфектното рулце суши, важно е да работите правилно с ножа. Поставете върху рулото задния край на острието, като го държите под ъгъл 45 градуса. След това плъзнете назад цялото острие, докато разрежете до средата на ролката. Завършете рязането, като изправите острието да е успоредно на дъската и го плъзнете напред. Не натискайте, защото сушито ще се смачка. 

Технологиите

В миналото използването на технологии в приготвянето на суши е било абсолютно табу – всичко в него се е правело изцяло на ръка. Днес обаче нуждата от бързо приготвяне на ястието нараства и се появяват машинки за навиване, специални роботи и др., които позволяват по-голяма производителност.

Кодови думи

Персоналът в добрите суши ресторанти има кодови думи, които имат за цел да не смущават клиентите на суши бара – например дума за уасаби, соев сос, дори за тоалетна. Така обслужващите могат да бъдат максимално дискретни, когато си препредават поръчките на клиентите или имат нужда да напуснат за малко работното си място.

Сервирането

Всяка хапка суши трябва да бъде изядена веднага след приготвянето. Всяка минута забавяне влошава вкуса. Затова е важно сушито винаги да се приготвя непосредствено преди сервиране, а готвачът да е достатъчно сръчен, за да може бързо да приготви различни видове суши за една порция.


 

Рецепта за суши бурито – две удоволствия в едно

Рецепта за суши бурито – две удоволствия в едно

2020-08-21

Първата ни рецепта за суши в нашата поредица „Рецепти от цял свят” е наистина невероятна. Това не е класическо суши, а оригинална смесица от две от най-харесваните ястия на света. Това е суши бурито, или както му казват понякога – суширито.

Суши бурито е страхотно ястие, което можете да сервирате като порция за обяд или вечеря. Изглежда по един начин, но има друг вкус и тази приятна изненада се харесва и на възрастните, и на децата.

Приготвянето на суши бурито става само за минута, когато имате готов ориз и заготовки. Така ще спестите време на готвачите, а и ще зарадвате гостите с вкусна, атрактивна и бърза храна. При това съвсем, съвсем здравословна.

Възможността вашите гости да опитат нещо толкова неочаквано и апетитно не е за изпускане, така че не се колебайте, а намерете място в менюто си за суши бурито. И потвърдете реномето си на модерно и оригинално място за похапване на вкусотии.

Продукти за суши бурито (4 порции)

4 тънки питки за бурито/тортили
1 чаша ориз за суши, готов за консумация
1 морков, обелен нарязан на ивици
1 краставица, обелена и нарязана на ивици
1 дайкон, обелен и нарязан на ивици
1 авокадо, обелено и нарязано на тънки слайсове
1 филе от риба тон, нарязана на тънко
1 супена лъжица сос понзу 
сладък соев сос
сусамови семена за гарнитура

За соса: 
¼ чаша майонеза
1 с. л. оризов оцет
½ с. л. сусамово масло
1 с. л. сос срирача

Приготовление на суши бурито

Поставете филето риба тон в купа и разбъркайте със соса понзу. Оставете настрани да се маринова. В отделна купа смесете соса от майонезата, сричача, сусамовото масло и оризовия оцет.

Поставете питката върху лист хартия. Разстелете 1/4 от ориза за суши върху нея, като оставяте по малко празно място по краищата. Отгоре наредете жулиени морков, краставица, дайкон, авокадо и маринована риба тон. Намажете с пикантната майонеза. 

С помощта на хартията повдигнете страната на питката и я завийте като бурито. Разрежете го през средата, полейте с майонезения сос и поръсете със сусам. Може да сервирате със сосове за потапяне – майонезен, соев, понзу.

Съвет

Можете да импровизирате, като добавяте класически суши продукти като едамаме, листа нори, раци, сьомга за суши, манго, маринован джинджифил и други.
 

Сайтът използва бисквитките (Cookies), които ни помагат да предоставим определени полезни функционалности. Продължавайки да използвате този сайт, Вие се съгласявате с използването на бисквитки съгласно нашата Политика за използване на бисквитки.